Човек е това, което оставя след себе си. Ползвайте огледалото за задно виждане. Това ще ви помогне много. Ще разберете и ще осмислите изминатия път. Ако не искате да го ползвате, значи се страхувате да гледате назад. Може би ви притеснява съвестта? Може би се страхувате да видите това, което и без това добре знаете - че оставяте само черна димна следа, която просто регистрира вашето придвижване във времето. И тогава настъпвате газта за да избягате от тази издайническа следа, но от това тя става по-черна и още по-издайническа. Трябва да се движите в пространството без да се притеснявате от следата. Точно напротив - тя трябва да е такава, че не да се притесняваме от нея, а по-скоро да бъде нашата гордост. Или както е казал Омуртаг: "Човек умира и друг се ражда. Остава само сътвореното от него."

Дали обаче понякога не се заблуждаваме в самооценката си, опитвайки се да заблудим и другите. Склонни сме да мислим за себе си положително и да омаловжаваме грешките си, а в същото време да се дразним от незначителните дефекти в поведението на околните.

Мисля, че една от причините да направя този сайт е точно по тази причина. Колкото и дребно нещо да е, все пак ще е едно допълнение към моята следа. Дори и да не се хареса на някого, това няма да му навреди по никакъв начин.

Освен това съвестта ми е чиста, че нищо от написаното тук не съм творил в работно време, криейки екрана на монитора от шефа си с гузната съвест, че върша нещо нередно (една твърде разпространена практика в нашенската компютърна ера).

*****

Облак

P.S. Някои редове са зачеркнати не защото не са истина, а защото се появиха обидени хора. Е ако все пак някой някъде познае себе си, да кажа от сега: ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА (ама не съвсем де...).

Щях да забравя... Нали си знаете - всички текстове принадлежат на автора на тази страница и ако някой реши някъде да препише, копира или друг вариант на пресъздаване на текста или част от него, задължително трябва да се позове на автора (Облак) или да приложи линк (връзка) към този сайт. Така пише в дебелите книги с дебелите корици, писани от дебели мъже. От това става достатъчно ясно, че работата си е дебела. Но и да не го пишеше все пак си има едно такова понятие "етика", вече и в съвременна форма "нетикет".