Областта е разположена в Югозападна България с площ 3084,30 км2 и население 173889д., като площта й е 2.7% от територията на страната. Граничи с области Софийска, Пернишка и Благоевградска, а на запад границата й съвпада с държавната граница на България с Македония и Югославия. Административен, стопански и културен център е гр.Кюстендил. Повърхността на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната й част заемат т. нар. Кюстендилско краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското краище достига долината на р.Драговищица, планината Лисец и долината на р.Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планина Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краище по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Кюстендилска област принадлежи към Краищицидите и Родопската област/източно от р.Струма/.

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на с.Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край с.Пастра – на слюда, край с.Делян на доломити, а при с.Дивля на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в гр.Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е р.Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско краище. Край с.Каменичка Скакавица р.Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата “Габра” с площ 89,5ха в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места – 182. Административния център на областта е гр.Кюстендил. Той е разположен в Югозападната й част в Кюстендилската котловина. Център е и на община Кюстендил с 923 км2 площ, което е 30,2% от територията на областта и население 73 346 жители, от които 51 300 живеят в града. Развитието на Кюстендил е тясно свързано с географското му разположение, природните дадености и традициите, съхранени от поколенията. Четири са основните пътни артерии, които водят към Кюстендил – от Република Македония по магистралата Скопие – София, от Сърбия по магистралата Ниш – Босилеград – Кюстендил, а от Дупница към Кюстендил преминава най-старият търговски път, свързвал векове наред Цариград с Бос и Адриатика. Кюстендил е успял да съхрани своята екология и културно-историческо наследство. Той е съвременен български град със специфичен облик и развитие, чието бъдеще е преди всичко в културния туризъм и изграждането на модерни рехабилитационни центрове край горещите минерални извори.