Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2015 21:38 - Как се става селянин? - VІІ част
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1875 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ходих да огледам двора... Тази вечер я писахме дъждовна и се прибрахме в къщата – напуснахме летния си хол, влязохме в бъдещата дневна. Спомням си първата нощ в къщата. Заварихме тук две легла. Едното веднага го изнесохме, сложихме маса... Спяхме тук докато Петър не направи спалнята ни. Но през онази първа вечер... даже нямаше стъкла на прозореца... Нали сме на почти 500 надморска височина, си беше студено. Добре, че Краси беше запалил джамала. Краси... ех, този Краси... не вярвах, че така може да ми липсва човек, когото познавам от... смятам... 4 месеца и 24 дни. А от 29 дена го няма. Така и не дочака да се прибера. Има нещо сбъркано в цялата система на сприятеляването. Или ние не сме готови. Но тази вечер кайсийката, която той пося, беше някак разхубавена и ентусиазирана. Като нас.

Беше само преди месец... Сценарият на деня. Петъчен ден. Пазарен ден за Попово. А пазарът в Попово в този ден... има всичко. Зеленчуците не ме интересуваха, защото ние вече си ги произвеждаме. Интересуват ни животните, интересуват ни разни промишлени стоки. Преди месец ми показа и тази част на пазара. Бяхме щастливи. Мъжете (Петър и Краси), ние двете. Чувахме се по телефоните, за да се координараме. Тогава, преди месец, Краси ни намери Пепа.

Днес, пак е петък, пак взехме Дорито и слязохме в града на пазар. Тя си тръгна по нейните задачи, ние по нашите... Пак се координархме по телефона. Мога да загубя часове по поповските пазари. Радвам, че Петър също. Не си пречим, даже си помагаме. Ако се напъна, ще изчисля точно колко дни си споделяме и Посабина, и Попово. Все пак аз до скоро идвах тук само през уикендите. Сякаш гръм ме удари, когато Петър – софиянецът, в изблик на някаква си негова емоция ми каза „Знаеш ли, Раде, заобичах това Попово“. За Посабина знаех вече, че е място, което го прави щастлив и вярващ в себе си. Място, което му дава стимул за живот.

Та така... Обикаляхме поповския пазар. Имахме си списък с нещата, които трябва да купим. Разделихме си задачите и всеки изпълняваше своите. Дорито също търчеше по нейните. Както всеки петък срещнахме Руси от Паламарца, приятел на Краси. Този Руси беше платил преди месец Пепа. Краси беше взел пари на заем от него, които ние върнахме, но вече Краси го нямаше, макар, че срокът беше спазен. Нито Петър, нито аз бяхме запомнили името му... А навън гърми и вали... Тъжна съм.

Та както и да е. Изтървах Петър на пазара. Намерих го. Беше пазарил 10 гъсета. Та от днес сме и гъсари.

Къде си, Краси? Да ни видиш как все повече свикваме и искаме този, селският живот.




Тагове:   село,   селянин,


Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043218
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!