Постинг
15.12.2017 14:37 -
Ангел Василев във вселената на наивизма
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 7634 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2017 14:15
Прочетен: 7634 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 19.12.2017 14:15
Синкретизмът в изкуството на Ангел Василев поставя в центъра на неговото творчество любовта между мъжа и жената, която съставя човешкия свят и пълнотата на съзерцание. Тя е първоосновата на сетивността, която е създадена, за да възприема любовта. В този смисъл кръговрата на живота е завършен. В повечето случаи пловдивските тепета и вселената описват с наивизма на твореца завършения кръговрат на живота. Наивитетът на изкуството, кацнал върху орбитата на света е опит просто да се изрисуват всички сложни и необясними неща по един напълно асимилативен за ума път.
Но е редно тук да спомененм няколко думи за самобитния стил на твореца. На първо място редно е да употребим определението за художника Ангел Василев като за градски и творец. Във огромна част от картините си той акцентира върху неувяхващия декор на стария град на Пловдив. Сякаш с неговата непреходност, той представя почти всеки свой сюжет, а универсалността на изразните средства създава пренасяне на значимостта на градския пейзаж във вселенски гтакъв. С други думи тук е валиден принципа, че космоса на града, повтаря космоса на света и те в сюжетите на художника са напълно заменяеми и общовалидни. Така от позицията на локален творец Ангел Василев заема мястото на космополитен творец.
Какъв е стила на Ангел Василев? На първо място той е иконографичен. Иконографоподобните техники на изписване на образите се съчетава с приказното оформяне на фабулата чрез наивистичното оформяне на художествените елементи. Безспорно образите на двойката мъж-жена смайващо напомнят приликата на средновековната изобразителна техните на ктиторските портрети в църковния свят на българското пространство. И колко е сполучливо подобно доближаване на сюжетите на автора, където присъства двойката мъж-жена със ктиторското портретиране. Нима мъжа и жената не са ктитори и дарители на света със своите деца, каквито са и дарителите на църквите в дома и света на Бога. В този смисъл битието на човека е с тенценция у творчеството на автора да бъде канонизирано за свещеннодействие и напълно отговаря на нормите на Бог, че "светът е любов". Безспорно и човешката любов в творческия мир на художника е свещенна. Именно заради това се появяват иконоподобните изображения на героите в неговите картини. Нужно е само идеите на неговите картини да бъдат дешифрирани и извлечени от изразните средства на твореца. Това безспорно кодира художника като своеобразен християнски творец. Част от символите в картините на твореца са откровено библейски - слънцето с херувимски крила, кулообразните стълпотворения от старинни къщи - пряка препратка към Вавилонската кула и естевствените стремежи на човека за съзидание и разрушение.
Но ако трябва да уточним един постоянен елемент в картините на автора, това е къща като основен битиен елемент на човека.
Не на последно място в творчеството на автора е селската битийност, описвана със средствата на селския пасторализъм - полето, магарето, селските одежди. Човешкият бит е неизменен съпътстващ елемент на човешките образи - напълно закономерна тенденция, който завършва кръговрата на пълното превъплъщение на любовта и живота в картините на автора.
Символната палитра на Ангел Василев:
Старинната къща е издигната в основен апотеоз на съществуването - къщата е символ на радост и в никой случай на скърби. Цветята и птиците са израз на радостта и щастието. Балоните са символите на мечтите. Очите са изворите на човешките желания. Прозорецът е символ на човешката душа и жаждата за светлина. Магарето пък е поставено хем като елемент на придвижването, хем като елемент на постоянството, но главно като най-виден сюжетен образ на пасторализма.
Ангел Василев във вселената на дуализма
Съпоставянето на образите на мъжа и жената е също още един елемент от библейското представяне на образи в сюжетната линия на първообразите на Адам и Ева в един близък и почти интимен близък план. Двата образа говорят на различни езици, но успяват да съхранят чудотворното си взаимодействие.
Автор на текста: Димитър Василев Георгиев-Даков
Но е редно тук да спомененм няколко думи за самобитния стил на твореца. На първо място редно е да употребим определението за художника Ангел Василев като за градски и творец. Във огромна част от картините си той акцентира върху неувяхващия декор на стария град на Пловдив. Сякаш с неговата непреходност, той представя почти всеки свой сюжет, а универсалността на изразните средства създава пренасяне на значимостта на градския пейзаж във вселенски гтакъв. С други думи тук е валиден принципа, че космоса на града, повтаря космоса на света и те в сюжетите на художника са напълно заменяеми и общовалидни. Така от позицията на локален творец Ангел Василев заема мястото на космополитен творец.
Какъв е стила на Ангел Василев? На първо място той е иконографичен. Иконографоподобните техники на изписване на образите се съчетава с приказното оформяне на фабулата чрез наивистичното оформяне на художествените елементи. Безспорно образите на двойката мъж-жена смайващо напомнят приликата на средновековната изобразителна техните на ктиторските портрети в църковния свят на българското пространство. И колко е сполучливо подобно доближаване на сюжетите на автора, където присъства двойката мъж-жена със ктиторското портретиране. Нима мъжа и жената не са ктитори и дарители на света със своите деца, каквито са и дарителите на църквите в дома и света на Бога. В този смисъл битието на човека е с тенценция у творчеството на автора да бъде канонизирано за свещеннодействие и напълно отговаря на нормите на Бог, че "светът е любов". Безспорно и човешката любов в творческия мир на художника е свещенна. Именно заради това се появяват иконоподобните изображения на героите в неговите картини. Нужно е само идеите на неговите картини да бъдат дешифрирани и извлечени от изразните средства на твореца. Това безспорно кодира художника като своеобразен християнски творец. Част от символите в картините на твореца са откровено библейски - слънцето с херувимски крила, кулообразните стълпотворения от старинни къщи - пряка препратка към Вавилонската кула и естевствените стремежи на човека за съзидание и разрушение.
Но ако трябва да уточним един постоянен елемент в картините на автора, това е къща като основен битиен елемент на човека.
Не на последно място в творчеството на автора е селската битийност, описвана със средствата на селския пасторализъм - полето, магарето, селските одежди. Човешкият бит е неизменен съпътстващ елемент на човешките образи - напълно закономерна тенденция, който завършва кръговрата на пълното превъплъщение на любовта и живота в картините на автора.
Символната палитра на Ангел Василев:
Старинната къща е издигната в основен апотеоз на съществуването - къщата е символ на радост и в никой случай на скърби. Цветята и птиците са израз на радостта и щастието. Балоните са символите на мечтите. Очите са изворите на човешките желания. Прозорецът е символ на човешката душа и жаждата за светлина. Магарето пък е поставено хем като елемент на придвижването, хем като елемент на постоянството, но главно като най-виден сюжетен образ на пасторализма.
Ангел Василев във вселената на дуализма
Съпоставянето на образите на мъжа и жената е също още един елемент от библейското представяне на образи в сюжетната линия на първообразите на Адам и Ева в един близък и почти интимен близък план. Двата образа говорят на различни езици, но успяват да съхранят чудотворното си взаимодействие.
Автор на текста: Димитър Василев Георгиев-Даков
Илюминати - кои са те?
Ченнелинг: Зад оградата в Австралия!
България и Космоса ... или за престижа н...
Ченнелинг: Зад оградата в Австралия!
България и Космоса ... или за престижа н...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене